19 октомври 2010

Тия пусти приятели.

От много време ми се ще да напиша нещо хубаво за приятелите, приятелството и колко са важни добрите взаимоотношения. Желанието блика, излива се, трещи, фучи, но в крайна сметка заставам зад бялото поле на монитора и гледам предимно глупаво, като на всичкото отгоре очерням пространството с клиширани глупости, които можем да прочетем във всеки произволен излив на нежни чувства от 15 годишни девойки.
И се чудя аз. Как точно да споделя на света, че приятелите са страхотно нещо, а когато ги имаш и са до теб е още по-страхотно. Как точно да споделя на света, че точно ей тези мой приятели са такива изроди и идиоти, че като се събера с тях не спирам да се смея и да бликам позитивизъм.
И както си се чудя, се сещам, че света това го знае много добре. А ако не го знае, значи, че е толкова глупав и заблуден, че няма смисъл да му се обяснявам.
Та, свят, ако не знаеш, че приятелите са най-голямото готино, го разбери.

15 октомври 2010

Вода

Какво е водата? Според Wikipedia, водата е следното:
Водата е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят. Покрива около 71% от повърхността на планетата Земя и е съсредоточена главно в океаните и другите големи водни басейни - 97% е солена морска вода, 2,4% се съдържа в ледниците, а 0,6% в реките и езерата. Твърдото агрегатно състояние на водата се нарича лед, а газообразното водни пари. Химичната ѝ формула е H2O. Поради естествения воден кръговрат водата от океаните и моретата се изпарява и след това се връща на земята под формата на валеж.
 А какво е водата за хората?
За мен водата е даденост. Всяка сутрин се събуждам, изливам 300 мл. вода в кафеварката, измивам си лицето с вода и сапун, зъбите с вода и паста за зъби и взимам душ. Според простите сметки за това ежедневно упражнение отиват между 100 и 200 литра вода всеки ден.
Звучи много, нали?
Всъщност всеки теч, който тече с една капка в секунда изразходва 1200 литра вода годишно. Всяка следваща капка добавя нови 1200 литра.
Средно статистическият човек от развитите страни изразходва по 300-400 литра вода на ден. С проста математика стигаме до извода, че четиричленно семейство изразходва по около 30 000 литра вода на месец или 360 000 литра вода на година. 1/3 от тази вода отива в тоалетната.
Всички тези цифри звучащ потресаващо, поне за мен. А приемам това количество чиста, питейна вода за даденост.
В същото време 1 000 000 000 души (един милиард) на планетата нямат достъп до безопасна вода за пиене. Камо ли да си сварят кафе или да вземат сутрешен душ.
42 000 души умират седмично, защото са пили мръсна вода. 90% от тях са деца (38 000!).
Тъй като нито аз, а вероятно и ти, сме хора, които могат да направят нещо значимо по въпроса, нека просто пестим водата. Не, нямам предвид да не се къпем. Има прости начини да спестим много вода. Например си спирайте водата докато си миете зъбите. Това спестява 10 литра на ден. Когато си купувате ново казанче за тоалетната, вземете по-малкото. Ще ви върши същата работа, но ще харчи по 5-10 литра по-малко вода на използване. Взимайте сутрешния душ за 20 минути, вместо за 40.
Водата е ценност, не я приемайте за даденост.
__________________________________________
Този пост е по повод Blog Action Day, за който споменах на два пъти вече.

14 октомври 2010

Образователна Смърт

Статуя на Климент Охридски
снимка: [email protected]
Днес докато бързах за лекции, минах през градинката на НХА. Мястото със статуята на Климент Охридски, който държи две факли (или кинжали?), а на другия край на градинката нещо, което според мен е Смърт, чете книга от паяжина. В този момент, като никога, не съм със слушалки и не слушам музика. В този момент уличния музикант - флейтист, засвирва "Ода на Радостта". Химнът на Европейския съюз. Мелодията, която свързвам с училищни спомени от времето, когато бях на 9 години. Мелодията, която символизира свободата и напредничавостта на обединението, част от което сме вече почти четири години, този път ме натъжи. На мястото, на което дори безформената Смърт се пречупва пред знанието, аз отивам към университета, който ще трябва да затвори вратите си за мен за един месец. Един месец, в който аз няма да получавам знания, няма да усъвършенствам уменията си. Няма да бъда стимулиран да поддържам мнението си, че има шанс в родината ми. През този един месец университетът, в който съм избрал да получа професионална квалификация няма да ми я дава, тъй като няма пари.
Няма пари, защото (явно) има по-важни неща за милата ми родина, за земния рай, от това младите хора, които имат желание за напредък и просперитет, да се усъвършенстват и да се учат да работят за въпросната. По-важно е масата перхидролени мацки и дебеловрати бизнесмени да могат да фучат с 200 към морето, където да се сгъчкат със себеподобните си в името на летния загар. По-важно е да си имаме "Дупета", "Нагли", "Октоподи", "Медузи" и т.н. Още по-важно е тези акции да завършват със смешни или никакви присъди. Освен това е по-важно икономиката да бъде подобрена и да се справим с кризата.
Това е според нашите управляващи.
Готов съм да се съглася, но няма да го направя.
Защото някой трябва да ползва магистралите, да осъжда разните мекотели и да разраства икономиката. Някой трябва да ни отърве от добре облечените бизнесмени и перхидролени кукли с мозък колкото (на) кърфица.
Този някой, вероятно, няма да съм аз. Този някой, ако въобще го има, ще е някой, който е претърпял гаврата на цялата държавна система спрямо него. Този някой ще се е борил за нещо, което в целия свят се смята за най-важното и логично нещо, което можеш и трябва да правиш. Този някой ще се борил да получи образование. С което да работи за родината си. Да може да си плаща данъците, с които да укрепва икономиката, за да няма криза. За да не се налага България да се разделя с още повече хора, които стават за нещо.
Най-вече този някой ще има железни нерви. Според мен такъв няма да се намери.
По принцип съм против идеята за перманентна емиграция. Искам да уча в България, да живея в България и да работя в България. Не бих отказал магистратура или стаж в чужбина, но основното ми желание до момента е било да мога да живея нормално в България. Въпреки това в последно време все по-често си задавам въпроса "Възможно ли е?". Семейството ми е в другите три края на Европа, а тези които сме тук се борим ежедневно. С мизерията, простотията, непукизма, чалгата и държавната машина.
Аз искам да уча. Искам да знам. Искам да мога. За целта се записах в университет. За целта не искам да губя месец от времето ми за образование, в други дейности. Затова искам догодина парите за образование да се увеличат с 1% от бюджета, вместо да се свалят с 1% от него, защото аз и всички други студенти и ученици сме бъдещето на тази държава, която искам(е) да просперира и да дава по-добри възможности. А без пари няма как да стане.
Знам, че пари няма, но също така знам, че навсякъде по света перото Образование не се пипа. Ако трябва зарежете магистралата. Не ме интересува, че ще пътувам по кофти път до гадното ни презастроено море. Искам бъдеще. Много ли е това?

13 октомври 2010

Blog Action Day 2010 - включи се и ти.

Какво? 
В петък е Blog Action Day. Както писах преди няколко дни, това е денят, в който блогъри по целия свят ще пишат на една тема, за да повдигнат дискусия по нея. Тази година темата е "Вода".
Защо?
2/3 от повърхността планетата е покрита с вода. Въпреки това питейната вода е малко. България е една от най-щастливите страни по тази тема, тъй като тук има сладка вода навсякъде и затова българите не приемат липсата на вода като проблем. Но въпреки това по света има хора, които имат огромен недостик на вода. Освен това леенето на вода е глупаво. Аз ще се включа, за да накрам поне един човек да се замисли по проблема.
Как, Къде, Кога?
Участието става от лесно, по-лесно. Влизате в сайта на инициативата, регистрирате блога си и в петък пишете на тема вода. Единственото условие е да имате блог. Как ще представите темата зависи изцяло от вас.

11 октомври 2010

WordCamp 2010 - през погледа на един Blogger

На 2-ри Октомври в София се състоя първият в България WordCamp. Това е ежегодно (по света, дано и у нас) събиране на феновете и потребителите на WordPress. В официалния сайт на събитието, то е описано така:
WordCamp е конференция фокусирана върху всичко свързано с WordPress. WordCamp събитията са неофициални и се организират и провеждат от WordPress общността. Всички от нормални потребители до разработчици участват, споделят идеи и се запознават. Събитието е отворено както за WordPress.com така и за WordPress.org потребители. 
 Аз присъствах с любезното съдействие и любезната игра на Space.Bg.
На втори сутринта посредством величието на метрото и автобус 280 достигнах до заветния Студентски град, но имах огромен проблем с намирането на точното място на събитието, тъй като указанията в Google Maps бяха сгрешени, а табелка Елиаф Център нямаше. За сметка на това имаше табелка American University и Google в телефона, който да ми направи връзката с двете места. Така пристигнах след ок. 40 минути лутане и с 20-ина минути закъснение, за да стана свидетел на презентацията на Stefanos Kofopoulos, който ни говори за това как да направим WordPress възможно най-използваем. Даде практически съвети за това как да направим блога си работещ в полза на потребителите и в наша полза едновременно.
След това Василена Вълчанова ни говори, за това "Как блогът да ви намери работа?". Презентацията беше забавна и информативна. Основната идея на Веси е, че трябва да си Pro и човек едновременно. Да пишеш като професионалист, но да се отнасяш като човек към посетителите си. Основните съвети бяха да пишем редовно, смислено, да споделяме чуждата работа, за да споделят нашата, да помагаме, да не се правим, че знаем всичко и т.н. Като цяло повечето неща ми бяха ясни, но ми беше изключително интересно да ги чуя през погледа на един блогър, който се е реализирал благодарение на блога си.
Следващата презентация беше на Константин Данков, който говори за промените по теми на WordPress, която презентация ми беше крайно безинтересна, поради чисто техническия й аспек.
Последвалата презентация беше на Стефан Кънев, който ни говори как блогът ни прави по-добри професионалисти. По адски забавен начин Стефан ни представи девет точки, които ни помагат да сме по-добри чрез писането в блог. Аз лично се съгласявам и с деветте, но бих добавил и малко от себе си.
Доживяхме обедната почивка, в която с Веси обсъдихме набързо случилото се до момента, както и бъдещите ни блогърски планове.
След обяда видяхме презентациите на Николай Бачийски и Joost de Valk, като първия говори за промените в WordPress и какво се случва около платформата. Имаше много въпроси към него, на които той отговори адекватно. Втория младеж с непроизносимо име обясняваше някакви SEO (Search Engine Optimization или да си правиш блога по-лесно намираем в Гуглето)  глупости, които попринцип не ме интересуват.
С щастие дочаках и изслушах презентацията на Еленко Еленков, за това как социалните мрежи убиват всичко около нас. За мен това беше най-интересната презентация за деня, а и Еленко сподели някой интересни факти около блог историята си.
Andrei Boghiu и Andrei Diaconu убиха приятното, като успяха да спечелят вниманието ми за около 40 секунди. По-безинтересно нещо не бях гледал от Терминатор 3 насам.
Кафе пауза и пак на презентации. Последваха Богомил Шопов и Огнян Младенов. Първият говри за това как да изкарваме пари с програмиране за WordPress, а вторият отново за SEO. Запомних само, че Гугъл обича дълга начална страница.
За финал Дзвер ни показа 20 начина, чрез които да убием блога си. Аз съм правил поне 4-5 от грешните стъпки, които водят до бесилото на блогъра.
Като цяло от WordCamp научих адски много неща, за които имах някаква обща представа. Освен това видях някой от блогърите, чиито неща чета, което е много готино. Също така това събитие ме доубеди, че искам да мигрирам към WordPress, за да може догодина да не съм един от 3-та, които вдигат ръка на въпроса "Кой не ползва WordPress?". А и за да направя блога си по-добро и красиво място.
Силно се надявам събитието да стане ежегодно, защото има полезна информация за почти всеки, който се интересува от блогърстване.

10 октомври 2010

10.10.10

Днешната дата беше чакана от много хора, от всякакви професии с голям интерес. Техничарите очакваха Интернетя да се срине, астролозите обявиха най-щастливия ден на хилядолетието, а сигурно някъде се намира и някой, който да каже, че малки сиви човечета ще изучават мозъците на живущите на 10-ия градус по меридиана.

И всичко това го обявиха в последните дни, някой направо днес. А има един мъдър човек, който е написал една Огромна Книга преди около 30 години, в която е обявил 101010 за отговора на въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало.

Отговора е 42, както знаете, но чак днес, независимо един от друг, аз и Борислав Борисов се усетихме, че, явно вие, а и много други хора, 101010 е двоичният еквивалент на 42.

Според Борислав и номерологията 42 = 4+2 = 6 = Любов. Което най-вероятно е хубаво за този невероятен ден. Само че на мен никой не ми се е присънвал, за да ми каже нещо по въпроса.

А всъщност 42 е много любимо число и на един друг обичан писател. Луис Карол.
Приключенията на Алиса в Страната на Чудесата имат 42 илюстрации.
42-то правило в книгата е "Всички високи повече от миля да напуснат съдебната зала".
The Hunting of the Snark е поема на Луис Карол, която той написва на 42 години. От там има 42-ро правило - No one shall speak to the Man at the Helm
В Алиса се казва, че Червената Кралица е на 37,044 дни, точно колкото и Бялата Кралица. Когато съберем възрастта на двете се получава 74 088, което е равно на 42х42х42.
42 е важно число и за това долу.

08 октомври 2010

15.10 - Блогърите действат

Blog Action Day е ежегодно събитие, което обединява блогърите по света. На 15 октомври участниците в инициативата публикуват текстове, посветени на предварително обявена тема. Целта е да се насочи глобалната обществена дискусия към проблеми, които засягат всекиго от нас.
Тази година темата е Вода, а българското участие малко.
Този пост тук е почти пълно копие на поста на Б. Борисов, който ме светна за мероприятието, но въпреки това ще се включа и ще гледам да съм оригинален... и да не забравя.
Може и вие да се включите, темата е обширна и готина, а да сте част от световно блог събитие е готино.

05 октомври 2010

Иване, защо го направи, ти имаше всичко...

Покрай WordCamp Bulgaria, който се проведе миналата събота, и един пост на Велян, се позамислих с каква цел и идея поддържам блога си. Досега не си бях задавал така директно въпроси от типа на "Какво ме кара да го правя?" и "Какво точно искам да покажа чрез това?".
Сигурно си личи, че повечето статии тук са спонтанни и писани на момента. Нямам график за писание, нито някаква обща идея, че трябва да публикувам всеки ден или всяка седмица. Просто имам какво да кажа и съм си поставил за цел да го казвам по този начин.
Като цяло блогвам просто за идеята да си имам моето място, с моите мисли, идеи и интереси и да мога да ги споделям със света. Дали писанията ми ще стигнат до 15 годишни лекета, които ще накарам да се замислят за момент, дали ще са 40 годишни хора, които ще ми кажат, че им давам надежда за младите или някой произволен индивид, който ще ме напсува заради мнението ми, за мен е успех. Но се оказва, че това не е единствената ми мотивация.
Освен това си имам една мечта. Тя е като стана голям да стана, освен голям, и журналист. А тати казва, че журналист се става с писане. А като пиша трябва някой да го оценява. Каква по-добра оценка от тази на непознати хора? Какъв по-добър изпит от публичното представяне? Това, че някой си прави труда да попълва досадната CAPCHA, за да коментира, за мен значи, че този някой се е трогнал от моите думи и мисли.
Това ми харесва. За мен това значи, че съм избрал правилния път и се справям добре. Нещо, което преди не предполагах. Оценка, която ми липсваше.
Оценка, с която си вдигам и самочувствието. Всеки позитивен коментар си е четка и ме радва. Когато някой ме потърси в Скайп само, за да ми каже, че му е харесал поста ми се радвам. Когато някой сложи линк към моя статия в подписа си се радвам. Когато публикуват мой материал в медиа и той е харесан от 100-ина души се гордея със себе си. И мама се гордее с мен.
Но това всъщност са само последствията от блогърстването ми. Както и Стефан Канев сподели в лекцията си на WordCamp, блогването учи на много. Освен, че започнах да конструирам мислите си много по-добре от преди (виж произволен пост от преди две години), започнах да мисля какво пиша. Все пак това се чете от хора. Не става да пиша глупости или да давам неточна информация. И също като Стефан, а може би и като всеки блогър, когато пиша за нещо, освен че споделям информацията за него, аз ставам по-добър в него. Моят най-добър личен пример е статията ми за ескалаторите, покрай която научих някакви адски странни неща за тях, включително и факта, че има Фондация за безопасност на асансьори и ескалатори.
И последно, но не на последно място, блогът ми дава контакти. Само за 4 месеца истинска активност и сериозно отношение успях да се запозная с изключително значими хора, поне за мен. Създадох няколко контакта в средата, в която искам да се развивам, а също така си направих нещо като портфолио на уменията ми да пиша.
А какво точно ми носят чуждите блогове? Това е толкова... безумен въпрос, че не ми се ще да отговарям. Само ще ви предизвикам да разгледате блоговете, които следя. Ако не научите нищо ново от тях ще ви купя бира.
Силно се съмнявам някой да си я заслужи.