31 март 2011

Протестирайте без мен!

Вече половин година гордо нося титлата "студент" около себе си, с надеждата да бъда бакалавър след някакво време. За разлика от училищните години, когато едва се навивах да отида на даскало, сега ходя на лекции (повечето) с удоволствие. За мое най-голямо изумление, обаче, за втори път тази година образователният процес е в опасност.
Както пише Дневник, от понеделник в СУ "Климент Охридски" няма да има занятия в знак на протест срещу някаква ботаническа несправедливост спрямо горкия университет. В новината е цитиран г-н Илчев, ректора на СУ,  който призовава студентите да подкрепят протеста. Ами, няма!
Както не подкрепих протестите за пари през зимата, така няма да подкрепя поредното безумие на този човек, което само ме ощетява.
През зимата не се включих, защото смятам, че издръжката на един университет зависи изцяло от самия него и когато управлението му не се справя с тази задача, значи има проблем. Този проблем не е в държавната машина, а в ректора и екипа, който се води, че работи. Аз си плащам таксите и искам преподаватели, нормални помещения във факултета ми, както и нормални условия. Ако моята такса не стига за това, то просто може да я увеличите. Да, така ще откажете някои хора от следването, но и без това в университетите е пълно с кухи лейки и кифлеци, които са там само защото са успели да влязат на 6-о класиране, например. (Знам, че не съм 100% прав ;) )
Сега не подкрепям решението на ректора поради една елементарна причина. Наличието на тази ботаническа градина не ме топли по никакъв начин. Първо, че е на другия край на държавата и второ, че изпитвам особена убеденост, че университета, който не може да се грижи за студентите си, не може да се грижи за градина, която се намира на гореспоменатия край на страната.
Попринцип съм бунтар и ми е кеф да fuck the system, но в случая, за да се прецака системата, аз бивам прецакван много повече. Да, знам, че няколко дни без занятия не са особена трагедия, дори ще ми е ОК да имам малко свободно време, но адски много се дразня на подобни популистки решения от страна на учебното заведение, на което съм доверил знанията и уменията си, за да ги развие.
Реално и този "протест", както и зимните протести са политически протести, които като цяло не би трябвало да занимават образователните институции, особено когато тази институция е уж най-престижният университет в България.
Затова, г-н Илчев, протестирайте сам, без да прецаквате студентите си. Гонете политическите подливания на вода на свой гръб и си съберете перушината от камилата ми, защото вашата перушина е с непреодолимо висока плътност, за един студент.

ПП:
Ако в близките седмици се появи още някой безумен протест като този и онзи за горивото ще си тегля ножа, честно.

29 март 2011

TEDxNBU - събитието, което си заслужава

Снимка: Събина Панайотова
Въпреки плана ми, да направя точно това, ще ви спестя адски подробните обяснения за случилото на TEDxNBU. Не за друго, а защото за 4-те дни пътуване и боледуване, които ме сполетяха, Комитата и Боби са се справили чудесно с репортерстването от мястото на събитието. Освен това и Събина (благодаря за снимките) допълва информационния поток в ентелегентно. Ще пропусна това удоволствие, не за друго, а защото наистина прекрасно впечатление ми оставиха определени беседи и за да няма сърдити ще ви разкажа за тях, като следвам хронологията. 
Първи на сцената излезе  Георги Петков, който говереше за българската музика и желанието му да покаже старото по нов начин. Е, честно казано, мисля че успя. За съжаление едва ли би могъл да стигне до масовата публика, но все пак е прекрасно, че има толкова много хора във фолк-джаз формацията на НБУ. Видео от тяхното изпълнение може да видите тук
Снимка: Вергиния Янчева
Презентацията, която ми се запечата в съзнанието е историята на Събина около създаването на ентелегентно. Знаех основните факти за списанието - университета и екипа, но толкова. Оказа се, че този блог, по-скоро онлайн списание, има доста интересна история, а Събина успя да представи идеята на списанието и силата, която движи екипа му, почти десет години, по един емоционален начин, който беше изцяло в контраст с очакванията ми тя да говори за Animal Rescue.
Весела Герчева пък сподели много интересна и забавна идея свързана с децата ни. Според нея всяка една административна сграда трябва да е гостоприемна за децата, като така те ще могат да научават за това, което се случва в тази сграда. Един вид подготовка за живота на големите, представена по детски начин, който да е забавен за децата. Весела даде пример с музей, в който децата буквално "изравят" находки от пясъчника и така виждат каква е работата на археолога, що за чудо е това археологически артефакт и какво толкова интересно може да има в едни кости. В общи линии учене чрез игра. Тук прибягвам до twitter, където през цялото време валяха цитати, за да споделя думите на Весела: "Децата не отделят процесите на игра и учене. Ние обаче го правим за тях." Честно казано изцяло споделям мисленето, че училището в сегашната му форма е отживелица и само ограничава децата ни, но това е друга тема.
Евгени Тодоров и Павел Пенчев се опитаха да разкажат за пътуването си до Еритреа (малка държава в Африка), което се е случило през миналата година. Честно казано им правя евалата за идеята и изпълнението, както и за факта, че се замислят дали е ОК да се намесиш в живота на друга цивилизация, но за сметка на това презентацията им беше доста зле. Надявам се другия път да избягат от притеснението и наистина да разкажат за това, което са направили защото е адски интересно.
Йоан Василев ми хареса като лектор и идея, защото го раздаде доста простичко. Той ни обясни за опита му с ходенето и как това му доставя удоволствие, спокойствие и по-добър тонус. Склонен съм да не се съглася с него по параграфа за бързо придвижване, но аз съм колоездач, така че май е нормално пешеходците да ми се струват неефективни. Въпреки това концепцията му за алтернативно придвижване в града, което е и по-ефективно, ми хареса, а и това наистина беше беседа, която се доближи максимално до основната идея на TED.
Снимка: Вергиния Янчева

Всъщност най-впечатляващ беше проф. Румен Цонев, който нагледно показа как работи един оркестър. Всичко започна с изкарването на 20 души от публиката на сцената, сред които и аз. Разделени на четири групи по пет човека ние представлявахме различните групи инструменти - първа цигулка, втора цигулка, не-знам-си-какво и виончело, каквото бях и аз. Като даде по един звук на всяка група, проф. Цонев набързо ни обясни за тоновете, шестнайсетините, осмините и т.н., както и за преходите на инструментите. Малко "галигалигалигалигали" и тичане по-късно в залата имаше 100 човека повече, които знаеха как работи оркестъра. По-впечатляващо и оригинално представяне на подобна идея не бях виждал, камо ли да съм част от него.
Ясен Захариев, обаче ще спомена като най-плоския TED презентатор, който съм виждал. Адски постна и спекулативна беседа, в която обясни колко е лоша ракията и как трябва да се пие вино, колко е зъл интернет и как го плаши анонимността в интернет. Очевидно представител на едно-две поколения преди настоящото, който си е повярвал малко повече. Предполагам има и позитивни неща в този човек, но презентацията му ме накара да се разсмея на няколко пъти от почуда как може да има подобни хора на TED събитие.
Финала на TEDxNBU беше даден от Ана Пампулова, която буквално ни показа как си лафят балерините на сцената, като примерите и бяха особено забавни. Освен това ни разказа за езика на тялото и факта, че доста малко хора го разбират и използват, за ползите от това да познаваш тялото си и да можеш да го използваш с пълния му потенциал. За финал нейни студенти представиха 3 етюда, които ми харесаха изключително много.
Веднага след този танцов разкош се изнесох от НБУ със скоростта на влак стрела, тъй като трябваше да бързам към приятелите си, с които да катерим планини през уикенда. Адски доволен съм от организацията на събитието, както и от свежата обстановка, която създадоха организаторите. Основната виновна Деси Бошнакова успя да зарази публиката с идеята на TED, като се представи адски приятно като водещ между отделните презентации и успя да ни разкаже някои интересни случки. За мое най-голямо щастие ще запомня първият ми TED като събитие на изкуствата. Имаше осезаема липса на технически теми, която ме учуди, но за сметка на това видяхме хор, свирене на барабани, оркестър и танци, като ярки представители на културата в НБУ. Надявам се това да стане ежегодно събитие и да мога да съм редовен посетител, защото TEDxNBU е събитие, което си заслужава.

23 март 2011

TED - идеите, които си струват

Много е интересно, когато нещо адски полезно и интересно няма никаква популярност сред прекалено голяма група хора. Подобно нещо, поне за мен и моето обкръжение, е TED. Повечето ми приятели нямат идея какво е TED, а голяма част от тях не предполагат каква сила може да има една идея.
Ако питате Уикипедия или официалния сайт на TED, ще разберете, че това са конференции, които дават възможността на иноватори да споделят идеите си със света. Основните думички са заложени в името на TED - Technology, Entertainment, Design, или на български - Технология, Забавление и Дизайн. Това са и трите основни сфери на действие, които събират публиката на TED, макар че в последните години темите, които се обсъждат, са в много по-широк спектър. Доказателство са част от лекторите - Бил Клинтън, Ал Гор, Гордън Браун, Бил Гейтс, създателите на Гугъл Лари Пейдж и Сергей Брин. Всеки лектор на TED има до 18 минути, в които може да сподели идеите си. Как ще го направи си е негова работа.
Най-хубавото на TED обаче са самите разговори - TED talks, които всъщност са беседите, качени на официалния сайт, и са абсолютно безплатни за гледане. Моят абсолютен и вечен (предполагам) фаворит е Simon Sinek, който говори за това как великите лидери вдъхновяват действия. В рамките на 18-те минути, които са му дадени, той ни показва модела, който използват Apple, Мартин Лутър Кинг и братята Райт, за да постигнат успех. На сайта има още стотици разговори на всякакви теми, сред които съм убеден, че се крие и вашето вдъхновение за нещо.
Второто най-хубаво нещо е, че, освен ежегодните конференции TED, по света има над 750 независими TED събития, които се обозначават с x = independently organized TED event. В България има три такива събития, а именно TEDxBG, [email protected] и TEDxNBU.
Яна Бюрер Тавание на TEDxBGCopyright
TEDxBG има вече две издания в историята си, като на страницата на събитието можете да гледате видео на всички беседи от първия TEDxBG, а тези от 2011 се качват постепенно, ако не се лъжа, всяка седмица. Сред представящите идеи на тези събития са Симеон Дянков, Маги Малеева, Мая Новоселска и Яна Бюрер Тавание. Честно казано не знам как става подборът на "лектори", но съм убеден, че не се изисква да сте министър, медалист или актьор, въпреки че помага.
 [email protected] е събитие, провело се през ноември 2010 в СУ "Климент Охридски", за което аз разбрах, докато проучвах TED събитията у нас. Попирнцип TEDxYouth са независими събития, които са насочени към младите хора и техните идеи. На сайта на събитието може да получите малко хаотична, но по-подробна информация за това, което сме изпуснали.
TEDxNBU е още неродено събитие, което ще се случи в петък (25.03) в НБУ. Подобно на [email protected] билетите за събитието в НБУ се раздадоха след нещо като жребий между желаещите да присъстват. За мое най-голямо щастие бях сред избраните и ще мога да видя идеите на интересни хора като Събина Панайотова, Мариана Мелнишка и Марио Пешев, както и още други.
Накратко TED е един шанс да се представиш пред света, в буквален смисъл. Една възможност да споделиш добра идея, която да зариби още хора, с които да я изпълниш. А самите събития са място, на което можеш да се запознаеш с истниски активните и мислещи хора, които могат да ти дадат идея, с която да покориш света.

14 март 2011

Блатясало зелено

АЕЦ Фукушима 1
Откакто се помня съм възпитаван в това да уважавам природата и да се грижа за нея. На последните избори дори гласувах за "Зелените". Освен това съм посещавал еко протести, което май ме прави еко активист. Само че след трагедията в Япония съм готов да се откажа окончателно от тази титла.
Не, не съм спрял да вярвам, че трябва да пазим природата, но продължавам да не вярвам, че зелените по света са адекватни на ситуациите, в които бива поставян същия този свят. Всеизвестно е какво се случва в Япония и че има напрежение около няколко атомни електроцентрали. Тези събития дадоха повод на групи еко фанатици да издигнат отново лозунги за връщане в каменната ера.
Основният довод на зелените е, че явно няма 100% сигурна АЕЦ, дори в Япония. В същото време масовите медии подклаждат огъня като раздухват за втори Чернобил и всяват паника, която се разпространява само в Европа и води до съмнения за бъдещето на атомната енергетика. Благодарение на неадекватните медии, всеобщата неинформираност и фанатизираното дърдорене на шайката еколози, общественото мнение за АЕЦ директно полита надолу и никой не иска и да чуе за нови АЕЦ, камо ли удължаване на живота на стари.
В случая най-патетичното е, че положението в АЕЦ Фукушима 1 е много далеч от трагедията, която много от хората си представят. В доста просторно обяснение (на английски тук) Dr Josef Oehmen, учен от MIT, в Boston, разяснява, че мерките, които са взели японците, за да си опазят централата, са сработили и в най-лошият случай ще им се отвори повече работа и ще имат един абсолютно съсипан реактор. Според @Momchil в туитър, както и според елементарната логика на хората, които реално научават какво се случва, основният проблем в момента е спирането на доста централи, което води до липса на енергия, което пък от своя страна затруднява цялостния живот на японците, както и спасителните дейности.
Друг момент, който им бяга на активистите е факта, че централите са претърпяли земетресението точно както трябва, а това е 5-тото най-мощно земетресение, откакто се води статистика. Проблема, не само за централите, а за цяла Япония, е дошъл с цунамито, което буквално е опустошило източния бряг на острова. Въпреки това, централите продължават да са в състояние, което е ОК и има изход от него, дори след най-бруталното природно бедствие, което може да им се стовари.
Третият фактор, който щях да спомена, ако gradinko не беше написал адски добрата статия по същата тема вчера, са новостите в атомната енергетика, но по-добро инфо има при него.
В крайна сметка имам още една причина да не се кефя на мисленето на политизираните зелени. Както и gradinko пише, ако има енергиен източник, който да се доближава до идеята за еко, то това е атомната енергия. Аз лично предпочитам този риск пред реализиране на живота от Семейство Флинстоун.

13 март 2011

Новите медии

Прекалено малък съм, че да мога да говоря как точно се променяха медиите в последните 10-ина години, но въпреки това имам определени спомени за миналото. За бъдещето имам само предположения, но те все повече се материализират. Доказателства за твърденията ми имаше достатъчно само през последните два месеца.
Преди 10 години, на 11-и септември по време на детското в 15:30, ьТВ прекъснаха нормалната си програма и започнаха директно излъчване от CNN с превод в ефир. Ако помня правилно същото направиха и Канал 1. Подобна беше медийната реакция в България и през 2003 г., когато САЩ започнаха атаките над Ирак, както и  когато САЩ атакуваха Афганистан. Няколко години по-късно дойде ерата на интернет за мен, а и започнах да се итнересувам по-подробно какво се случва наоколо. Тогава основните източници на информация бяха информационните сайтове, които ми се струваха достатъчно адекватни като скорост и точност на информацията.
В края на януари имаше атентат на летище Домодедово, за който света разбра от Twitter. Първото видео от мястото на атентата се появи в YouTube, а основната информация по официалните медии бяха цитати от twitter. Аз лично проследих потока и follow-нах основните източници на новини, които бяха на мястото на събитието. В същото време руските информационни агенции мълчаха, а световните медии бълваха едно и също.
Страницата на BBC
В петък земетресение с магнитут 9 по скалата на Рихтер удари Япония, което доведе до огромни разрушения, цунами и десетки вторични трусове, които са с магнитут над 5 по Рихтер. В същото време има десетки хиляди в неизвестност, както и опасност от адски неприятни инциденти с атомни реактори в няколко електроцентрали. Информационния поток в българските медии е странно неангажиран, за разлика от моментите с протестите в Северна Африка, затова отново прибегнах до чуждите медии. BBC два дни говорят горе-долу едно и също, като основната им информация идва от кореспонденти, които са там, а другото са интервюта с атомни специалисти, които обясняват що-годе едно и също.
Аз се информирам от тях и от @bembeni, която е в Токио и постоянно дава нова информация за положението в града, както и какво предават японските медии. Третият източник, отново в Twitter, който следя е @kenji_rikitake, който прави горе-долу същото като bembeni. Вчера си пусках стрийм от ustream.tv на японец, който превеждаше в ефир, това което казват по японска телевизия, а друг стрийм, пак на японска телевизия, ми даде визуална представа за инцидента.
Преди година не бих си и помислил, че ще има по-добър източник на информация от информационните агенции и големите световни медии, но ето че се случи. За пореден път съм по-ифнормиран за случващото се, заради Twitter, а не заради класическите медии. Да не говорим, че благодарение на Facebook и Twitter много японци са разбрали, че роднините им са живи и здрави и къде могат да потърсят помощ, тъй като малко повече от 24 часа мобилните телефони в Япония са били прекъснати.
Световните медии са започнали да се усещат. В страницата с излъчването на BBC, освен хронология на събитията има фийд с информация от хора, които са на място и пишат мейли или туитят по въпроса. Явно бъдещето на медиите е в това да се обръщат към хората за информация.
Тези безспорни факти дават светлина на любимата ми част от Twitter. Ако следиш правилните хора, няма как да останеш неинформиран за това, което се случва по света и у нас. Освен това скоростта на разпорстранение на важна информация е изумителна, което в определени моменти би могло да спаси живота на много хора.

08 март 2011

По женски

Мъже, бъдете истински джентълмени.
Тука малко се превръща в календар на празниците по българските ширини, но пък, замислете се. Писах за 8-ми декември, за св. Валентин, за баба ви Марта и то цели два поста, а накрая забих негативния пирон за 3-и март. Следващият празник в списъка очевидно е рожденият ден на любимата ми леля, затова честит рожден ден, Изи :). Шегичка, мили дами, няма да ви пренебрегна току-така. А и как точно бих могъл да причиня подобно нещо на по-красивата част от човечеството и то точно на международния ден на жената?
Който ден всъщност има много интересен произход, за който съм убеден, че малко дами знаят. Датата е избрана, защото на 8-ми март 1857 г. работнички от шивашки цехове в Ню Йорк организирали първите протести на жени в историята, а в началото си празникът се отбелязвал като ден на работещите жени. Това са митове, но въпреки това би било забавно ако беше истина. Реално празникът произлиза от първата международна конференция на жените социалистки през 1907 г., където видна немска социалистка обявява първата неделя от март за празник на работещите жени, но идеята отмира, докато през 1965 не се приема закон в СССР, с който 8-ми март става официален празник на жената и неработен ден, като това е факт и до днес в Русия и други бивши социалистически страни.
Реално погледнато, мили дами, вие можете да сте адски ирационални и объркващи, но в това ви е чарът. Въпреки че много често ви нараняваме, ние ви обичаме и ценим всичките ви качества. От по-олдскул благата като мусака, боб чорба и оная готината манджа на баба, до по-съвременните ви занимания като шефове, наставници и лидери. Аз лично искам да ви призова да не спирате да сте жени. С всичките клишета около паркирането, ориентацията и чантите ви, с цялата ви нежност, която е необходима за да ни гушкате, докато сме още пеленачета, и с най-прекрасната ви физиономия, която виждаме в събота сутрин.
А вие, драги мъжьове, уважавайте жените си. Грижете за тяхното щастие, за доброто им настроение, за наличието на шоколад и, мамка му, спрете да купувате цветя само по празниците. И четвъртък е прекрасен повод да купите онова красиво лале на вашата дама.

03 март 2011

Фалшивото родолюбие

Колко от вас, без да се замислят, могат да кажат точната дата на подписване на санстефанския мирен договор? А кога България обявява своята независимост? А Съединението кога се е случило?
Да, знам, че това не е най-подходящото място да задам подобни въпроси, тъй като са малко незаинтересованите същества, които знаят какво е блог, камо ли да четат такива. Но ако задам този въпрос на 100 човека на улицата, едва ли повече от 10-ина ще ми дадат три правилни отговора.
Въпреки това редовият българин е много горд с празника трети март и не пропуска да се потупа в гърдите, че е наследник на Левски и Ботев, да развее трибагреник на балкона и да пусне поне шест патриотични песни във Фейсбук, без да се замисля за уроците, на които ни учат тези личности. Принципно този празник е и повод да си припомним за загиналите за свобода Българи. Такива Българи, каквито в България вече няма.
Българи, които са давали мило и драго за родината си, независимо от безнадеждната ситуация, в която се е намирала тя. Хора, които са се борили за идеите си и са дали живота си за тях. 
Българина на 2011 обаче може целогодишно (с изключение на 3-и март) да плюе системата, в която живее, може да се оплаква, че няма пари, работа, дрехи и възможност да отиде на почивка в друга страна. Това са и основните нещастия, които занимават народа ни и се обсъждат предимно на чашка. Същите тези сънародници не могат да кажат блага дума за държавата си. Освен това те не могат да използват една от най-големите ни културни гордости - българския език и кирилицата. Тяхна мечта е да отидат в чужда страна, да работят по малко и да изкарват хиляди, с които да си живеят живота. Да, но така не става. Думите на Влади, че трябва да си скъсаш гъза от работа, за да успееш, са със световно покритие, без такса за роуминг.
Съвременна България се нуждае от своите нови герои, които да се борят за родината си. Борбата няма да се изразява във въоръжение и опълчение, а в напомпване на интелект, самочувствие, борбеност и мисъл в главите на хората. За целта трябва доста време, което за съжаление не прощава на нищо и никого. Прекрасно доказателство е цялата фалшива лицемерност на всеки подобен празник, която се проявява във великите изрази "Честит празник БЪЛГАРИ", казани от хора, които са готови да се махнат от тук на мига.
Аз не харесвам факта, че националният ни празник е трети март. От историческа гледна точка тази дата е адски важна, но в същото време този договор е бил валиден прекалено кратко време, че да му се отдава такова значение. Освен това постоянното преекспониране на турското робство и обясненията за петте века се дължат и на това. По-подходящ ми се струва Денят на Независимостта, колкото и да е изтъркано. Основната причина да смятам така е, че абсолютната самостоятелност на българската държава е фактическото освобождение, не само в териториален, но и в политически смисъл.
Въпреки по-скоро негативното ми отношение към прекаленото родолюбие и възхваляване на България, аз си обичам родината. Може в някои отношения да е пълна мизерия и гадост, народа масово да е по-тъп от вдлъбнат чепик, но въпреки това има много позитивни неща и хора, които ме карат да остана. Надявам се все повече хора да се чувстват така и след няколко години да мога с чиста съвест да ви кажа честит празник, гордейте се, че сте българи.

02 март 2011

Кино в Четвъртък: Булевард Лондон

Булевард Лондон е режисьорският дебют на Уилиям Монахан, когото познаваме като сценариста на От Другата Страна (The Departed) и Мрежа от Лъжи (Body of Lies). Звездите на филма са Колин Фаръл и Кийра Наитли. Трейлърът е пълен с бритиш английски и Гай Ричи настроение. Любимият ми филм е Две Димящи Дула.
Мичъл (Колин Фаръл) е бивш затворник, който се опитва да влезе в правия път. Пределно ясно е, че не му се получава много добре и се оказва замесен в поредица незаконни кашички, които го стимулират да се занимае с определени хора. В опитите си за честен живот и работа Мичъл среща притисканата от папараци свръхпопулярна актриса/модел Шарлот (Кийра Наитли), която (О! Изненада) бързо забравя, че Мичъл е само охрана. Като цяло историята не е нищо особено, нито пък ще ахкате от изненада, дори напротив. За сметка на това всичко останало е прекрасно.
Актьорската игра е убедителна и за миг няма да си помислите, че мистър Фарел може да не бъде добродушна машина за месо, а мис Наитли - невинна и леко нещастна актриса. Да не говорим за поддържащите персонажи - бившият актьор Джордан, настоящ наркоман, който първо бил на театралната сцена, а после на метадон; сестрата на Мичъл Брайъни, за която здравословният живот и примирението са непознати думи, чието място е в речника, и още една камара недоразвити, но въпреки това колоритни и запомнящи се персонажи.
Музиката... ах, музиката. Тя е поверена на Серджо Пизорно (Segio Pizzorno), който е китарист в Kasabian. За мен лично това би било достатъчно да включа 3-та и да полетя към киното, но нека добавим The Yardbirds и още подобни брит разкоши и ще получим представа за саундтрака. Аз лично си протананиквах от време на време в умиление.
Режисьорът - ясен, но операторът ми е неизвестен. IMDb казва, че Крис Менгес е печелил два Оскара и е номиниран за още два. От филмите му единствено The Boxer ми говори нещо, но ще поправя грешката. Страхотно сниман филм, точно в стил Гай Ричи, включително сляпата монахиня за фон.
Въпреки това като цяло филмът не е кой знае какво. Историята е недоразвита, краят е... глупав, да кажем, макар и да съм убеден, че някои хора ще го харесат. Персонажите са орязани (или поне така изглежда), а визията е прекалено нагло изкопирана. Все пак това е дебютът на г-н Монахан и като такъв бих казал, че филмът е на много високо ниво. Освен това аз съм си брит джънки и дадох 9-ка в IMDb, а най-вероятно ще се снабдя с филма за домашно гледане. Компанията остана доволна, като сподели, че не би отишла на кино, но като за DVD у дома филмът е як. С изключение на края.
______________________
В неделя започва София Филм Фест, така че се снабдявайте с билети и ще се видим в залите.

01 март 2011

Баба Марта positive

Снимка: Wikimedia
Баба ви Марта е голям пич. Ежегодно минава, пуска топлото (не на Вальо, а тру топлото), птичия саундтрак и зеленото в парка (и черното под формата на гадни пиещи метъли, ама това е друга тема). Освен това заради таз същата дама ежегодно се окичваме с бели и червени мартенички.
Както знаем, се спори от къде идва традицията. Някои казват, че е от траките, други - от римляните, а трети са убедени, че е от прабългарите. Съвпадение има само в символиката. Червеният цвят е за здраве, като символизира кръвта и живота, а белият - за щастие. Мартеницата се носи докато видим цъфнало дърво или пролетна птица тип щъркел или лястовица. Тъй като из София има предимно гълъби (лов я, збл), чакаме дръвчетата на НДК да цъфнат и ги окичваме с мартениците си. Според моята баба така дървото, на което сме окичили мартеницата, ще е плодородно през годината, но пък има и друг обичай. Когато видите желания пролетен обект, да сложите мартеницата под камък и ако след месец има мравки под камъка, то годината ще е плодородна. И все пак не се виждам да ровя за мравки през април в София.
Някой из туитър или фейсбук беше споменал, че мартениците са единственият подарък, който всички приемат с усмивка и не се оплакват, че не им харесва. Това, предполагам, е заради готиния обичай. И как да не се усмихват хората, когато настъпва пролет, птички пеят и си подаряваме здраве и щастие.
За разлика от масата забързани граждани аз предпочитам да подарявам най-елементарна мартеничка, която късам от кълбото прежда и връчвам на всеки, когото видя. Така няма пренебрегнати хора, а и няма опасност да дам блещукаща простотия на сто килограмов мъж.
Честита Баба Марта от мен, да сте живи и здрави, много румени и засмени и всеки празник да ви бъде много повече positive, отколкото negative, въпреки цялостната negative сила, която ни облъчва отвсякъде. И да си спазвате традициите.

Баба Марта negative


Баба Марта е много люта възрастна дама, която хич не приема да се гаврят с нея, но, видиш ли, сложили я между късия февруари и мекия април. Не, споко, няма да дрънкам изтъркани лафове, просто се чудя как точно да опиша българската идиотщина, която се изразява в почти всяка една традиция. Като се почне от Петльовден и обръщането му в празник на гейовете, мине се през Трифон Зарезан и сладникавия булшит на датата и се стигне до Баба ви Марта.
Ако сега излезете навън и се разходите из някоя от главните улици, ще се сблъскате с невероятното величие на българския кич. Като се започне от великите сергии, които опасват цели тротоари от Попа до Кристал и от Стадиона до Мола на Стамболийски, мине се през тълпите разкошчовци, които пазаруват, и се свърши със самите мартеници, които ни продават.
Знаем си, че масовият българин е с изтръгнато чувство за вкус, но ако случайно сме пропуснали да си го припомним, то уличната търговия ще ни помогне да не забравяме за великото явление. Какъв по-голям кеф от група навъсени продавачи, които са умрели от студ, наредени около маси с нахвърляни китайски продукти по тях. За разкош се слага плажен чадър от 1947 г., а върху него - неизменният брезент, който се спуска до земята. Ако пък липсва брезент, то 100% ще получите компенсация под формата на кутии от обувки, кроасани, вафли и други.

Ако случайно това не ви направи впечатление или сте достатъчно мотивирани, че да не избягате с писъци, то когато се надвисите над величието на кутиите ще се натъкнете на невероятен асортимент от пластмасови значки с прикачени червено-бели конци по тях. Ако пък наистина имате много късмет, ще може да си закупите мартеничка от Nike или adidas, която е  абсолютен оригинал и "хората много ги харесват". Освен това с мартеницата можете да бъдете точно като във Фейсбук. Купувате си по една с името, зодията, любимия отбор, националността и любимата ви група и ги закачате на ръката си. Може да си сложите и една табелка за поискване на приятелство, а като приемете приятелството си вдигате ръкава. Тази стратегия има само един проблем. Ако случайно се покаже надпис Made in China може да ви баннат, защото Фейсбук е забранен в Китай.


Целият този разкош може да си причините само при няколко условия.

Първото е, както сте се досетили, да страдате от абсолютна липса на вкус. Като в случая се чудя дали ще страдате от тази липса или ще ѝ се радвате.
Второто е да сте адски борбени. Нали знаете дядовците и бабите при чешмите на Халите. Е, повече и от това. Явно доста хора приемат липсата на вкус за щастие, което ги кара да се стичат на талази към масите, за да си закупят безценното парче пластмаса или продукта на Nike. Затова, за да си напазарувате и вие, трябва да се проврете между поне 250 души, които гледат, зяпат, разискват, чудят се и пазаруват. Стратегиите са много, но основната е с лакти в противниковите ребра, като гледате рефера да не забележи, че тогава може да ви изритат извън игрището, което си е неприятно. Основното правило всъщност е да не мръдвате с 200 метра нагоре към празната сергия, защото тогава се губи удоволствието.
За съжаление третото условие е да сте безмозъчно същество, което въобще смята за редно да се включи в поредната празнична гротеска, която кара един адски готин празник да изглежда като махленска сбирка на обезумяли кифли в мол. 
Следва....